Опитите за приватизация и дерегулация на ЕРП са провал и в САЩ

Пропагандистите на пазарния фундаментализъм все ни дават за пример „пазарните“ САЩ. Но в сравнение с днешна България Америка е идиличен социален остров. Ще дам пример с енергоснабдяването. ЕРП в САЩ се наричат public utilities – „комунални услуги“.

ЕРП са държавни или държавно регулирани частни монополи. Регулацията включва осигуряването на достъпни цени за крайния потребител и надеждно снабдяване. В град Ню Йорк ЕРП е частен монопол (ConEd, наследник на фирмата на изобретателя Томас Едисон) за доставка на електроенергия, газ и пара. ConEd e регулиран от Федералната комисия за енергийно регулиране и от щатската Агенция за енергийни проучвания и развитие. Но другите ЕРП в щата Ню Йорк са държавни (щатски) – обществени корпорации, като Нюйоркската енергийна агенция за континенталната част на щата Ню Йорк, или общински с нестопанска цел,като Лонгайлъндската енергийна агенция за извънградската част на Лонг Айлънд.

Макар че основната им дейност е доставката, а не производството на енергия, и двата вида ЕРП имат и собствени производствени мощности и купуват от стотиците частни производители на свободния пазар, регулиран от щатската Комисия за комуналните услуги. В града има доста големи газови ТЕЦ на ConEd, често сред жилищните квартали. Частна АЕЦ има на север от града.

Потребителите могат да избират
производителя си на енергия и ако искат, да го сменят от първо число на всеки месец. Може да изберат да ползват само зелена енергия, която ще им струва до два пъти по-скъпо, или да разчитат на предлагания от ЕРП микс, който е и най-евтин и при който начисляваната сума за развитие на ВЕИ е малък процент (на моята сметка за последния месец е $1,89 от общо $86,55). Живея в Ню Йорк почти 20 години и съм свидетел, че цената на тока и на доставката му не са се променяли осезаемо въпреки скоковете в цените на въглеводородите и другите икономически превратности. Сметката за ток в Ню Йорк не е предмет на вълнения, камо ли пък политически въпрос – тя е по-ниска по абсолютна стойност от тази на роднините ни в България при по-малко потребление. По време на февруарските вълнения в България от 2013 г. в Манхатън платихме на ConEd за ток $77 за януари за цял апартамент, а тъст ми, пенсионер, плати в Пловдив на EVN за отопление само на една стая с акумулираща печка $177 по тогавашния курс. Пенсията му е около 160 долара на месец. При нас сметката за ток е малка част от еднодневното ни възнаграждение.

Целта на приватизацията и дерегулацията на ЕРП е, разбира се на думи, намаляването на цената за потребителя и подобряване качеството, както реално стана при телефонните услуги. Но на практика приватизацията и дерегулацията на ЕРП и в САЩ са изключително в интерес на енергийния отрасъл и за сметка на потребителите, водят до монополни ренти, по-високи цени и по-ненадеждно снабдяване.
Както финансовата дерегулация от 1990-те и 2000-те предизвика световната финансова криза от 2008 г.

Така в Калифорния дерегулацията на ЕРП през 1996 г. създаде спекулативен кешов пазар, който за четири години предизвика не само астрономическо поскъпване на тока (800% само от април до декември 2000 г.), но и намаляване на производството, режим на тока за милиони домакинства и фирми, фалит на голямото ЕРП Pacific Gas & Electric и обявяване на извънредно положение в щата.

Основната причина за катастрофата бяха манипулациите на дерегулирания пазар от трейдерите, сред които „Енрон“, чрез „пранe на мегавати“, претоварване на далекопроводи, забавяне въвеждането на нови мощности, разни манипулативни схеми, станали известни като „звездата на смъртта“, и др. И в другите региони на САЩ дерегулацията на ЕРП доведе до поскъпване на тока: в Монтана – четири пъти, в Нова Англия – два пъти.

Пазарният екстремизъм в България беше утопия на  западните ни съветници неоконсерватори никога нереализирана и нереализируема в самия Запад, но приета ентусиазирано от българската олигархия. Последната обаче бързо усвои от западните си ментори и най-екстремните образци на антипазарно поведение. Например сама по себе си каузата на ВЕИ е важна, в интерес на обикновените хора и срещу злоупотребите на корпорациите. Но безразсъдната лакомия на ВЕИ-инвеститорите в България, местни и западни, я доведе до абсурд: България е световен лидер по инсталирани мощности от ВЕИ и бедният български потребител е задължен да плаща сметката.

Към края на 2009 г. българската златна треска за ВЕИ печалби зарази Ню Йорк. Тройната коалиция бе поставила България на картата на световния инвеститор, а новият ГЕРБ-ерски кабинет даваше сигнали за надигаща се астрономическа далавера. Обади ми се далечно позната възрастна американка – с апартамент на Пето авеню, дъщеря, омъжена за сина на известен финансист. Помнеше, че съм бил на българска държавна служба и търсеше връзки да се включи в проект за соларен парк в България с неголяма инвестиция от 50 милиона долара. Счетоводителят й прогнозирал фантастична възвръщаемост на инвестицията. Единствената й тревога бе дали българската държава ще гарантира ненормално високата изкупна цена за целия период и дали ЕС ще покрие задълженията на България при неин фалит.

Първата българска златна треска, имотната, мина сякаш малко по-безболезнено, но втората, зелената, към която спада и абсурдната сделка за „чисти въглища“ в Марица-изток с AES, доведе до обща икономическа дестабилизация, масово обедняване, стихийни народни вълнения и един цял, продължил повече от година, пълзящ  държавен преврат в интерес на „златотърсачите“. И сега ни обещава нова неспокойна зима.