Студената пролет все пак си отива. Идва лятото. Премиерът премина в друго агрегатно състояние – екскурзионно летуване. Непрекъснато се движи, открива, реже неизбежните лентички, пуска плоски шегички за новия музей със старите картини, а народът се радва. Хихика раболепно, слугински и райски. Най-много се радват придружаващите го лица. Крепостните селяни на Борисов… Та нали след лентичките следват коктейли, банкети и други и веселби!

Открива премиерът магистрали, тук-там някоя пречиствателна станция, пейка, чешмичка, заводче. Аплодират го и изпадат в трогателно умиление. Човек от народа! Казва онова, което хората искат да чуят.
Днес в ефира чух нещо интересно: Премиерът следва народните очаквания, а народът точно това иска. Май, Волгин го каза по някаква тв. И каза още, че лидерът трябва да води, а не да следва хорските очаквания. Защото така се принизяват до нулата всичките тия занимания, които би трябвало да се наричат управление, политика и просперитет. Цитирам го по памет и може да съм пропуснал нещо, но това, струва ми се, беше важното.
А аз си мисля, че екскурзионното премиерстване ще приключи един ден със страховита катастрофа. Дано не съм прав.
Няма начин да избегнем разните авиотурнета, мачлета, фолкдиви и други дълбоко присъщи на премиера състояния и аспекти на управленската му мощ. По пътя към Бездната 2 може да има и други изненади. Както се казва, за втори път и този път – завинаги.