Управлението на ГЕРБ във второто му издание е същото, каквото беше в първото. Второто издание нито е подобрено, нито е допълнено. То е като скучните съчинения на своя духовен баща – балканският тарикат Тодор Живков, откъдето копипейства готови „управленски решения“.

Тези решения по същество са имитация. Имитация, на заявените в тях претенции. Ето, днес премиерът Борисов 2 с присъщата му махленска и дебелашка ирония се похвали, че кабинетът му бил събрал над 800 млн. лв. приходи от данъци, такси и, мита и акцизи в сравнение със същия период на миналата година. Борисов много бързо забрави, че ние помним „оня“ заем от 16 млрд. лв., от които предсрочно са опукани 3 млрд. и нещо.

И докато премиерът ни омайва с някакви несъществуващи и измислени приказки за реформи, вицето му, шеф на МВР Р. Бъчварова, изпърха като гълъбица до Вашингтон, където била подписала споразумение с федералните служби, посветено на съвместните ни действия със САЩ по темата гранична сигурност. Известно е, че ние нямаме обща граница със САЩ. Известно е още, че не можем да опазим територията си от бежанските вълни. Състояние, което беше предопределено от некомпетентното ръководство на МВР по времето на Цветанов. Тогава службите алармираха, че бедствието „Бежанци“ ни предстои. Сега имитираме загриженост за случващите се и генериращи още опасности за националната сигурност рискове и събития.

Борисов не спира да вади петото асо от ръкава си и успешно залъгва публиката, че неговото правителство променя към по-добро отвратителния ни и много замърсен пейзаж. Премиерът си мисли, че играе познато мачле, в което опонентите му се държат като магистрални труженички и услужливо не му пречат по никой начин да вкарва лесни голове.
Борисов тунингова предстоящия си провал с коалиционното съучастие на Патриотичния фронт и т. н. реформатори, които пък от своя страна имитират, че са позиционирани в десния политически сектор.
Борисов не среща никаква съпротива в кръстоносния си или джихадистки поход – опозиция няма. БСП се гърчи в собствената си неспособност да се реанимира, „Атака“ е смехотворна, а ДПС играе едновременно на масата и под масата. Видя се какво стана в Сърница – кмет от ДПС и общински съвет, съставен от гербаджии и реформатори.
По времето на соца подобни игри се определяха с високопарното наименование „Демократичен централизъм“ – изобретението на Ленин, с което се оправдаваше едноличната и авторитарна власт на партийния вожд. Сега наблюдаваме същата компрометирана пиеса.
В крайна сметка, ясно е, че имитацията в повечето случаи се проявява като фалшификация. Фалшификациите никога нямат шанс да се класират в търговете на престижните аукциони.
А, и още – фалшификациите обикновено се компрометират и приключват живота си в някой прашясъл склад, забравен и от Бога, и от дявола.
Мога да ви сервирам още аргументи, факти и данни за катастрофалния и катастрофирал проект „Борисов“. Няма да ви уморявам с банални очевидности.
РАДАН КАТО ИЗНАСИЛЕНА БУЛКА, ЖАЛВА СЕ, ПЪК СЕ КРИЕ ОТ ПРОКУРАТУРАТА!