Циркът приключи, гласуваха поправката „НОИ“.  Цял ден драма, нерви, спекулации, изнудване…Радан заплаши, че коалицията се разпадала и се размечта за протести. Калфин пък заговори за оставката си.

 Няма страшно. Ако някой се е развълнувал или е приел думите им на сериозно, се лъже. Нито Радан ще изведе хиляди на площада, нито Калфин ще си тръгне. Няма къде да ходят. При нови избори Реформаторите ще се разпаднат на съставните си части, че и по-надолу. ДСБ на Радан и Москов едва ли ще хване заветните 4 процента. За АБВ е още по-съмнително. Така че могат да плашат само гаргите – какви ти избори, само поза, пъчене и претенции за принципност.

 Истината е, че днес Борисов извоюва първата си политическа победа, откакто е премиер. За радост на електората си, който бе почнал да го подозира, че прекалено малодушно „кляка“ на Реформаторите и че им е раздал повече постове, отколкото позволява скромният им изборен резултат.

 Борисов извоюва победа и над олигархичния рекет, стаен зад съпротивата на Радан и компания. Към този рекет рано-рано сутринта се присъедини и присъдружният им президент Плевнелиев с декларация срещу пенсионната поправка. Това не е случайно. Плевнелиев рядко взима позиция, още по-рядко дръзва да застане срещу ГЕРБ.

 Това би било възможно само ако бъдат накърнени икономическите интереси на бизнес покровителите му от кръга „Капитал“.

 Всъщност Плевнелиев „издаде четата“. Да си бе мълчал по-добре. Тогава Борисов можеше и да склони на компромис. Убеден съм, че неочакваната дързост на иначе послушния президент го е ожесточила. Ясно е, че в случая Плевнелиев лобира за корпоративните интереси на Прокопиев, един от потърпевшите покрай посичането на пенсионните фондове. Медийни публикации вече разкриха, че босът на „Капитал“ припечелва от пенсионните вноски в „Доверие“ и „Алианц“ чрез изкупуване на облигационни емисии, чиято цел е да финансират строителството на фотоволтаични централи.

 Сега, разбира се, следват серия от пропагандни панаири и вой по телевизионните студиа. Опорната точка се знае: коалицията „Бостан“ се е демаскирала. ГЕРБ гласува с ДПС, значи е част от задкулисието.

 Това едва ли вече ще впечатли някого. В крайна сметка българският парламент се формира по волята на българските избиратели. И ДПС е част от него. А демокрацията по дефиниция е власт на мнозинството. Който иска да промени статуквото, да бъде така любезен и да гласува, а не да манипулира.

ГЕРБ и ДПС се гушнаха в нечестива прегръдка. Борисов полегна на Доган и Пеевски.
Национализацията на пенсионните фондове бе гласувана от ГЕРБ, ДПС, тримка на Дудука и двамина „независими“. Лъсна мръснишката коалиция между ГЕРБ и ДПС. Гербаджиите и депесарите се гушнаха в нечестива прегръдка. Борисов полегна на Доган и Пеевски. Сделката не е просто да не се клати Лодката, а да се прецакат Прокопито и Ирландската пастирка. Сокола мами, мами, мами всички поединично, понякога и на караминьол, но все не им стига. Искат и още, и още, и още. Още веднъж от същото. Уморен, сбръчкан, уплашен и остаряващ с часове популист като Бойко Борисов може и за „палците да се хване“, за да получи подкрепата на ДПС за президентските избори.

Лошата новина за Б.Б. е, че с подобна безпримерна политическа нечистоплътност, с подобна образцова измекярщина и ибрикчийство пред „Султана“ от Сарая и неговите „везири“, кавичките са задължителни заради чалгарската имитативност на родната османщина и гяурщина, трудно, за да не кажем невъзможно, ще бъде да добута до изборите за президент, а тогава БЪЛГАРИТЕ ЩЕ МУ НАМАЖАТ СКИТЕ. Б. е ясен. Отвсякъде. Отдавна и завинаги. Ами „реформаторските“ мишки? О, да – не бива да забравяме и „смелчагата-патриот“ Валери Симеонов. Да не говорим за караминьолците на „Гоце“. Красимир Каракачанов е башка – той може да бие жалостива депеша на любимката на Путин във Франция.

След гнусната мърсащината на гербаджиите за следващите вотове Б.Б. ще трябва да избира – задължително гласуване или разкешване на избиратели. И при двата варианта ще яде хурката. Задължените ще го презрат и накажат, а напазаруваните ще го измамят. Гербаджиите се погребаха политически на 19 декември 2014 г. Амин. Ден преди полазването за Игнажден – бедна им е фантазията как ще ги полази Катастрофата.

ББ в страната на чудесата и в огледалния свят

Слушам какви сладки нелепици говори ББ днес (всъщност вчера) - и разбирам за сетен път, че той очевидно няма проблем да живее в измислена реалност. В тази измислена реалност ББ е против строителството на "Южен поток", когато Русия прави максималното, за да го има и е за строителството на "Южен поток", когато Русия заяви, че няма да го има. В тази измислена реалност ББ може да бъде в един момент категорично за санкциите срещу Русия, но твърдо не ги подкрепя, а в друг момент да бъде твърдо срещу санкциите спрямо Русия, но категорично да ги подкрепя. В тази измислена реалност той се бие в гърдите до посиняване колко ключово важна е за него системата за национална сигурност, а където мине през нея чрез своята вярна дружина от помощници и съветници (само ЦЦ да спомена и стига, а не е само той...), трева не никне - и като закони, и като финансиране, и като разбиване на кадровата политика и на хиляди лични съдби на хора, трудещи се в тази система - полиция, армия, специални служби,

гражданска защита. В тази измислена реалност той хвали българската наука и образование, докато осъществява над тях погром - чрез бюджета, чрез отношението към тях (феодални старци), чрез съсипване на системата за оценка на научните достойнства и достижения, чрез затваряне на очите за дерибейсването на някои "университети" за сметка на стойностните университети и академии. В тази измислена реалност досущ като в страната на чудесата и в огледалния свят нещата, които ББ прави са изключителни, полезни, демократични, единствено възможни и безалтернативни. Но винаги, когато истинската реалност му напомни за себе си по особено категоричен начин и опровергае представите на ББ, формирани в измислената реалност, той моментално се отказва от тях, сякаш никога не ги е предлагал или извършвал. Вероятно в това е магията на феномена "ББ" - човек, който е зле образован и недостатъчно грамотен, off-line и не знаещ чужди езици и говорещ на диалектен български, със съмнителен произход и лишен от всякаква управленска компетентност, безпринципен и

непоследователен, харизматичен и интуитивен, да е настоятелният български избор за премиер и да не носи никаква отговорност за многобройните щети, които нанесе на страната, нейната цивилизованост и демократичност, на нормалното й функциониране като модерна европейска страна, както и на себеуважението на мнозина образовани, интелигентни, креативни, знаещи и можещи българи... Очевидно нашият народ, сблъсквайки се с истинската реалност, не намира сили и воля, смелост и решителност да я промени и затова предпочита някой да му представя за възможност някаква щадяща нервите му и релаксираща го измислена реалност, връщане на държавата-опекун и хранителница, обещаване на клетка на сигурността, когато Властта ще се грижи за него и ще го освобождава от задължението да мисли за сериозните и дългосрочни неща, за да може той, българският народ, да мисли само за кефещите го и краткосрочни свои въжделения... И така става възможно ББ да въвлича голяма част от обществото в измислената реалност (в нея ще има "Южен поток", в нея няма да има национализация на пенсионните фондове, няма калинки и Вучката, в нея няма груби сделки с прокуратурата, няма злоупотреби със СРС-та и изнудване на

бизнесмени да си дадат бизнеса, няма Ало Ваньо и Мишо Бирата, няма СИК и ТИМ), да я омайва с щедри и неподкрепени от изпълнимост обещания, да я храни с илюзии и спекулации, да я връща към така желани образци на татов патернализъм и соцбитовизъм. Той е този, който говори хубавите неща, намокря сънищата на всенародното ни безсилие, обещава лесни решения и дава лесни обяснения за случващото се. За несгодите, неправдите и нещастията в истинската реалност отговарят всички други - в зависимост от случая и както му е угодно в момента на ББ: това може да са САЩ, може Русия, може световната криза, може Костов, може ДПС, може Орешарски, може и ДАНС. Важното е, че той никога и за нищо не е виновен, никога и за нищо не е излъгал. Защото винаги днес може да се отрече от това, което е казал вчера и само това, което е казал днес е меродавно за нашия народ или поне за непоносимо (за мен) голяма част от него... cross.bg