Според Щайн докладът съдържа 200 страници и е изготвен от частна разузнавателна агенция по поръчка на швейцарска финансова институция, проучваща възможна инвестиция в България. След като се запознават с доклада швейцарците се отказват от инвестицията.

Американският журналист, считан за един от най-добрите познавачи на американския сектор за сигурност твърди, че е потвърдил изложеното в доклада чрез свои източници в ЦРУ и други американски служби.

Джеф Щайн изрично потвърди за Биволъ, че страниците, с които разполагаме се съдържат в пълната версия на доклада. В тях обаче няма никакви сведения нито за автора, нито за неговия клиент. Прави впечатление обаче, че изводите и обобщенията са формулирани не като препоръки за инвестиционна политика на частна фирма, а като препоръки към американски политици да внимават с българската организирана престъпност.

През юли т.г. Джеф Щайн даде интервю за Биволъ, в което сподели, че през 2007 г. е изпратил няколко десетки страници от доклада по факс на българска журналистка, която според думите му е била "с доста добра репутация". Нейният вестник обаче така и не ги използва, цитира или публикува.

В доклада могат да се идентифицират два тома с няколко големи раздела. Първият том съдържа аналитични справки за Бойко Борисов и Цветелина Бориславова (12 страници от 17), справка за "престъпната група" ИПОН (5 страници) и справка за поръчковите убийства в България за периода 2001-2005 когато Борисов е главен секретар на МВР (5 страници). В приложение от 26 страници са дадени извадки от Булстат за всички фирми и лица, споменати в документите.

В обобщаващ, вероятно встъпителен текст е споменато, че в доклада има справки на базата на публични източници за трите най-големи престъпни групировки: СИК, ВИС, ТИМ, с които обаче не разполагаме.

Авторите на доклада уточняват, че са използвали многобройни източници, някои от които са конфиденциални. Източниците са номерирани от 1 до 83. Вторият том съдържа статии и извадки от българската и чуждестранна преса.

Съдейки по датите на отпечатване, които са различни за различните части, проучването е отнело най-малко 6 месеца: от януари 2005 до юни 2005 г.

Биволъ проведе собствено проучване за достоверността на този текст. Според авторите на доклада в анализа за Борисов е използван документ, за който те вярват, че представлява "поверително персонално досие на Борисов и Бориславова, изготвено през 2002 г. като част от разследване за Борисов от българските специални служби". Използвани са и други документи предоставени от поверителни източници.

Текст с много сходно съдържание на това в американския доклад циркулира в интернет от 2003 г. Той не е датиран, но от събитията описани в него става ясно, че е изготвен през втората половина на 2002 г. Справката има същата структура на изложението, следва същата хронология на събитията и съдържа всички имена, споменати в американския доклад с много редки изключения. В американския текст обаче са пропуснати повечето оценъчни разсъждения, изчистени са много определения, характеристики и интерпретации, като е запазена важната фактология, допълнена на места с други данни.

Различни източници на Биволъ от тогавашните български специални служби потвърдиха, че справката,циркулираща в Мрежата от 2003 г. е дело на служител от НСС. Мненията им са поляризирани относно ролята на споменати трети лица и политическите оценки за тях. Забележително е обаче, че никой не оспорва написаното за криминалното минало на Борисов.

Биволъ провери всички цитирани в доклада имена на фирми и лица в информационните масиви на Търговския регистър, Булстат и Държавен вестник. Отбелязахме малък брой неточности, които не променят смисъла и значението на написаното. Данните от публично достъпни източници и констатираните разминавания с изложението ще публикуваме като коментари под линия.

Статията е от bivol.bg.  Прочетете и втората част. И още:

 България осъдена в Страсбург заради заповед на Борисов като главен секретар - Vesti.bg