Прочетен: 2859 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2012 16:26
Пенсията на 736 000 възрастни хора, които са една трета от всички пенсионери, се увеличи с 9 лева (от 136 на 145 лв.) от 1 юни. Мизерната добавка беше представена от финансовия министър Симеон Дянков като значително постижение, резултат от добрите приходи в бюджета, политиката на доходите и социалната загриженост на кабинета. Управителят на Националния осигурителен институт Бисер Петков обаче призна, че увеличението е твърде скромно и по-скоро символично. То идва след тригодишно замразяване на доходите на възрастните и засяга само най-бедния слой. Въпреки хвалбите на правителството минималната пенсия продължава да е под границата на бедност (202 лв.), а това е прецедент за европейска страна.
Българският пенсионер е най-бедният в Европа и на Балканите. Той е по-беден от руския, например. В Русия средната пенсия е 461 лв. (в Москва се дават допълнителни добавки заради по-високия стандарт на живот), в България средният доход е 266 лева. И още едно сравнение – в закъсала Гърция минималната пенсия е 480 евро, у нас е 75.
Как тези 9 лв. повишение на минималната пенсия могат да се отразят на стандарта на възрастните хора? Каква е покупателната им способност? С тях могат да се вземат 9 хляба или 9 кисели млека, или килограм месо… все неща от малката потребителска кошница за стоки от най-първа необходимост. За какво по-напред да отиде увеличението – за поскъпналия ток или вода или за лекарства. Това, което правителството прави, не е жест, не е щедрост, не е грижа за най-бедните пенсионери, а подигравка.
Демографската картина в страната продължава да е неблагоприятна, в момента на всеки 100 осигурени граждани в България се падат 80 пенсионери. През първото тримесечие на тази година са се пенсионирали 29 420 души, като спрямо миналата година те са с 2810 човека по-малко. „Забелязваме тенденция на намаляване на броя на личните пенсии през тази година, което доказва тезата, че големият наплив за пенсиониране беше в края на 2010 година, когато отпадна така наречената точкова система, която позволяваше да се компенсира недостигащ осигурителен стаж с възраст“, заяви Бисер Петков. По думите му реално участието на държавата във финансиране на пенсиите е около 50 процента. Според националната статистика за 2011 година на всеки 100 осигурени се падат по 80 пенсионери. Съотношението е неблагоприятно, за да са балансирани разходно покривните системи, то трябва да е 2-2,5 работещи спрямо един пенсионер. Какво прави социалното министерство, за да преодолее негативната тенденция? Програмите за заетост в предпенсионна възраст са малко и не работят, на борсите броят на хората между 55 и 60 години се увеличава. Работодателите не предлагат заетост на тази възрастова група. В много европейски страни има специални проекти за пенсионери, те дават възможност за допълнителни доходи. У нас такива програми няма. Няма и алтернативна заетост. /цитирани са части от статията на Маргарита Върбанова/
Минимални пенсии в някои страни от ЕС
Белгия - 1024.98 евро
Австрия - 772 евро
Холандия - няма минимум
Ирландия - няма минимум
Германия - няма минимум
Чехия - 81 евро + добавка в зависимост от дохода – около 31 евро
Полша - 173 евро
Гърция - 480 евро
Кипър - 400 евро
Англия - 113 евро на седмица + индексация
На пазара на труда мисля как да се вредя,
Дянков нежно ми шепти: “Ще работиш без пари.
Работа, че две и три, тъй ще си намериш ти.
Няма да се пенсионираш, ще работиш без да спираш.
С много труд за без пари, конкурентен ти ще си.
За почивка не мисли, работи и работи.
Само с работа безкрай ще фалираме Китай.
Ако вземеш, че умреш, ще отидеш то се знай във финансовия рай.”
Ех, че радост ме обзе, ясно като две и две,
там във райските селения няма ник’ви задължения.
Тока, парното, водата ще оставя на земята.
За какво са ти пари? Бачкай, бачкай и умри!