Това коментира Мишел Колон, белгийски журналист, полемист и есеист. Текстът е публикуван в сайта Investig’Аction, цитиран от „Труд“.

Ама, разбира се! Веднага след сключване на споразумението германски фирми се втурнаха през глава към Техеран да подписват договори, блокирани от Вашингтон в продължение на години! В действителност правилото “Великите сили нямат принципи, а само интереси” се отнася и до съюзите между Великите сили: едно вечно “приятелство” може бързо да прерасне в остър конфликт.
“Демократично” несъмнено означава “подчинено на САЩ”. Според Бжежински Европейският съюз трябва да бъде употребен, за да се предотврати евентуалният съюз “Берлин – Москва”. Понеже географски Русия е “естествен” партньор за немските фирми, политиката на САЩ е да сеят раздори. За тази цел най-удобно служи Украйна. Когато ЕС постигна в Киев споразумение между всички страни за предсрочни избори, Вашингтон организира на по-следващия ден преврат, като се уповаваше на неонацистки групи! А американският специален пратеник Виктория Нюланд, помощник-държавен секретар на САЩ, направи обобщение от класа: Fuck the EU! (”Майната му на ЕС!”)За да държат под контрол Евразия, Збигнев Бжежински през 1997 г. предложи за най-уместно САЩ да хванат здраво юздите на Европа: “Основният проблем за Америка е изграждането на Европа, основана на френско-германските отношения, досега устойчиво свързани със САЩ, и разширяването на системата на международното демократично сътрудничество, от която зависи постигането на глобална хегемония на Америка.”

Нещо изненадващо? Не, още през 1997 г. Збигнев Бжежински извести: “Европа трябва да бъде трамплин за по-нататъшния пробив на демокрацията в Евразия. Между 2005-а и 2010 г. Украйна трябва да бъде готова за сериозни преговори за членство в НАТО.” Желанието на Бжежински бе Европа да се централизира върху оста “Париж – Берлин – Варшава – Киев”. Острие, насочено срещу Москва. Той се страхуваше, че такова европейско обединение ще се окаже неуспешно (а не беше ли?) и че Берлин ще се обърне на Изток. “Трите основни геостратегически императива се обобщават както следва: Да се избягват тайни споразумения между васалите и да бъдат държани в състояние на зависимост, за да култивират покорство  у протежираните субекти; да се попречи на варварите да формират обидни за нас коалиции.”
Джордж Сорос: Аз създадох Меркел, аз ще я унищожа

Превишена стратегия? Не. Когато неотдавна запитаха влиятелния американски анализатор Джордж Фридман: “Германия заплаха ли е за САЩ?”, той отговори по объркващ начин: “Това не е екзистенциална заплаха. Ние трябва да се отнасяме към нея по подходящ начин, но други са нашите интереси в международната политика. Основният ни интерес е връзката между Германия и Русия, защото обединени, те биха могли да ни заплашват. Нашата основна цел е да постигнем гаранция, че това няма да се случи.” За да се предотврати вероятността европейските мултинационални компании да се обърнат към новия Път на коприната, предложен от Пекин, ключът е да се осуети всякакво споразумение между Берлин и Москва. И да се отклони ЕС от руските енергийни източници. С други думи, зад официалните усмивки по телевизията западните “приятелчета” съвсем не се обичат. Шпионажът на тайните американски служби го потвърди на дело: приятели в бизнеса няма.

Отношенията САЩ – ЕС имат два аспекта: единство и съперничество. Европейските мултинационални компании се нуждаят от US полицай за сплашване на третия свят и да задържа Китай на дистанция. Но американските мултинационални компании се възползват от всяка война, за да откраднат пазарен дял от европейските си конкуренти. А Вашингтон е твърде силен, за да “плаща” на своите “приятели” за войните, които обслужват неговите интереси за сметка на “приятелите”.

В действителност зад прекия деклариран враг във всяка война има второ ниво на конфликт. През 1991 г. Джордж Буш атакува Ирак, за да подкопае френските и руските договори, сключвани там. В Югославия Бил Клинтън поиска да неутрализира Франция и най-вече да предотврати образуването на евроармия. В Либия Барак Обама (съвместно със Саркози) подкопаваше германските и италианските договори с Муамар Кадафи. В Сирия пак Обама (заедно с Холандия) все още работи срещу Германия (с предизвиканата бежанска криза, рикоширала върху нея). В Украйна е същото. И с всички тези войни САЩ създават хаос, който залива “приятелска” Европа (мигрантска криза, терористични атаки, загуби за бизнес партньорите).

В крайна сметка за Европа НАТО е самоубийство. Ще последва ли тя САЩ и в ада? Бъдещето на света зависи от това.

източник: БЛИЦ /bultimes.com