- Г-н Недков, как гледате на водевилната атака от "Дондуков" 2 към проф. Георги Близнашки, който си позволи публично да разкритикува правосъдния министър Христо Иванов?

 - Покрай амбициозната задача, която съм си поставил за написването на романа-утопия "Президентът", се интересувам живо от всичко, което се случва в президентската институция.

 Срещам се с много хора, които са успели да се докоснат и разочароват от това, което се случва като политика в тази най-важна българска институция. Затова разиграващата се там, както вие я наричате водевилна драма между бившия служебен премиер Георги Близнашки и Плевнелиев, е драма за настоящия президент.

 - Защо?

 - Защото около него започна много често да се случва това - авторитетни български имена, като уважаваният професор - конституционалист Близнашки много бързо да преживеят разочарование от взаимоотношенията си с този човек.

 Не ме изненадва тази водевилна драма. Чест прави на професора, че се разграничава от това, което е бил въвлечен без да подозира в какво точно го въвличат.

 - Очаквахте ли агресивната реакция на "Протестна мрежа", след като Близнашки бе назначен за съветник на ДПС по съдебната реформа, както и последвалата реакция на президентството в лицето на главния секретар Екатерина Захариева, която се възмути от поведението на професора?

 - Ето това се нарича водевил. Ако се отвори енциклопедията, ще се види, че точно такъв тип действия и мотивации се наричат водевилни спектакли.

 "Протестна мрежа" в качеството си на пета колона на чужда колониална политика, каквато не трябва да се провежда в България, не може да ме изненада с нищо.

 Действията на "Протестна мрежа" се диктуват отвън. Те са подчинени на чужди политики и на чужди амбиции по отношение на територията, наречена България. И за това такъв тип формирования като "Протестна мрежа" имат манталитета на хора, които биха минали през всичко само и само, за да си заслужат щедрите финансирания, които получават, за да настройват обществото към хаос и безредие.

 - Как си обяснявате пасивното поведение на президента, когато атакуват хора, с които е работил. Не е ли редно той да излезе мъжки и да защити колегите си, колкото и да е трудно това за него?

 - Той не е способен на подобни действия. Доказал го е многократно. Може би за него мъжкото се изразява само в това да застане мирно и да козирува пред първите два американски танка, които пристигнаха в България.

 Този човек определено ще превърне България в територия за разрешаване на доста сериозни глобални конфликти, но в качеството на територия, която ще бъде жертвана заедно с народа и нацията.

 - Обогатявате ли книгата си за президента с нови сюжети от родната политическа действителност?

 - Оформя се доста интересен сюжет. И както обещах, за Коледния панаир на книгата аз ще имам възможност да представя на читателската аудитория моята трактовка за това - що е това президент на една нация и като какъв той би имал място в нашата българска действителност.

 Сюжетите много динамично се допълват от всички неща, на които днес ставаме свидетели.